Престъпното и показателно желание на олигарсите ни да „инвестират“ (82 мил. лева) в Гранд Хотел България и да го превърнат в многофункционален център с изглед, който би просълзил всеки фен на мутробарока има и една положителна страна.

Най-накрая в публичното пространство на България се заговори за модернизма като архитектурен стил, който също може да е красив и с качества. Като се говори за красива сграда у нас става въпрос 90% за сецесион построен до 1915-1920 година. Строгите линии и липсата на гипсови орнаменти и украси на модернистичните сгради преди войната прекалено напомнят за панелните блокове построени 50 години след тях. И затова всичко, което е модерно е априори като панелен блок. Не е така. Тук и там има разкошни примери за модерна архитектура от преди и след идването на комунизма.

Добре, че е „Гранд Хотел България“ и неговата сладкарница. Няма как да не се хареса, макар че самата сграда в цялост е просто скрома и стилна. Не се набива на очи (което е един от основните й добродетели), а сега е в центъра на огромна дискусия и борба. Сигурен съм, че на „инвеститорите“ им е чудно от къде им е дошло.

А, и още нещо – паметник на културата не значи само запазване на фасадата при преустройство. Основната сграда на университета, където работя е паметник на културата и трябва да се иска разрешение от експертна комисия дори да се окачи едно табло за обяви някъде вътре из коридорите.

„Гранд Хотел България“ не е единствената стойностна модернистична сграда от предвоенна България. Темата ме интересува и ще пиша и по-нататъка по въпроса в тоя блог, но ето един тъжен пример:

Синдикалния дом на транспортните работници или кино „Освобождение“ до Централна гара в София. Снимката е от преди година и половина. Ако се съди по датата на ансансьора е построена 1937 г.

Надписът „Българи сме“ в случая звучи като диагноза. За „Striptease bar“ не говоря. Като цяло снимката е показателна за ценностната система и естетическо разбиране в днешна България.

Експресионистичното стълбище и цялата сграда, с които и Менделсон би бил горд, са оставени на произвола на съдбата. Поне не са все още тотално преустроени от „инвеститори“ и могат да бъдат спасени.

Чудно ми е дали е паметник на културата. В която и да е друга европейска столица би била със сигурност.

В София няма много примери за толкова смела и успешна модернистична архитектура. В центъра преобладават половинчатите скучни кооперации, с керемиден покрив и най-много ъглови прозорци.

Ако някой има съмнения в железобетона и стъклото да отиде да разгледа кино „Освобождение“!