Реабилитация на модернизма

Престъпното и показателно желание на олигарсите ни да „инвестират“ (82 мил. лева) в Гранд Хотел България и да го превърнат в многофункционален център с изглед, който би просълзил всеки фен на мутробарока има и една положителна страна.

Най-накрая в публичното пространство на България се заговори за модернизма като архитектурен стил, който също може да е красив и с качества. Като се говори за красива сграда у нас става въпрос 90% за сецесион построен до 1915-1920 година. Строгите линии и липсата на гипсови орнаменти и украси на модернистичните сгради преди войната прекалено напомнят за панелните блокове построени 50 години след тях. И затова всичко, което е модерно е априори като панелен блок. Не е така. Тук и там има разкошни примери за модерна архитектура от преди и след идването на комунизма.

Добре, че е „Гранд Хотел България“ и неговата сладкарница. Няма как да не се хареса, макар че самата сграда в цялост е просто скрома и стилна. Не се набива на очи (което е един от основните й добродетели), а сега е в центъра на огромна дискусия и борба. Сигурен съм, че на „инвеститорите“ им е чудно от къде им е дошло.

А, и още нещо – паметник на културата не значи само запазване на фасадата при преустройство. Основната сграда на университета, където работя е паметник на културата и трябва да се иска разрешение от експертна комисия дори да се окачи едно табло за обяви някъде вътре из коридорите.

„Гранд Хотел България“ не е единствената стойностна модернистична сграда от предвоенна България. Темата ме интересува и ще пиша и по-нататъка по въпроса в тоя блог, но ето един тъжен пример:

кино Освобождение

Синдикалния дом на транспортните работници или кино „Освобождение“ до Централна гара в София. Снимката е от преди година и половина. Ако се съди по датата на ансансьора е построена 1937 г.

Надписът „Българи сме“ в случая звучи като диагноза. За „Striptease bar“ не говоря. Като цяло снимката е показателна за ценностната система и естетическо разбиране в днешна България.

Експресионистичното стълбище и цялата сграда, с които и Менделсон би бил горд, са оставени на произвола на съдбата. Поне не са все още тотално преустроени от „инвеститори“ и могат да бъдат спасени.

Чудно ми е дали е паметник на културата. В която и да е друга европейска столица би била със сигурност.

В София няма много примери за толкова смела и успешна модернистична архитектура. В центъра преобладават половинчатите скучни кооперации, с керемиден покрив и най-много ъглови прозорци.

Ако някой има съмнения в железобетона и стъклото да отиде да разгледа кино „Освобождение“!

4 мнения за “Реабилитация на модернизма

  1. Прекарал съм част от детството си в тази сграда (на транспортните работници) – там беше култовият ресторант „Експреса“, в който родителите ми работиха известно време. Архитектурата е уникална за града, вътрешните пространства са неповторими. Много се радвам, че сте се сетили за тази сграда – минавам покрай нея с автоуса всеки ден, ужасявам се от кича, в който я превърнаха. Собствениците ѝ нямат грам понятие от култура – още в началото на прехода превърнаха киното в порно салон.

  2. Живеех в Банишора като дете.

    Това е първото широкоекранно кино в София.

    Първата широкоекранна прожекция май е „Михаил Строгов“.

    Там гледахме по наколко пъти „Троянската война“.

  3. И аз живея в Банишора, но това място ме отблъсква, затова и не знам как е отвътре. Това за модернизма е голяма тема. В България все още срамежливо говорим за нея, сякаш по презумпция всички българи са заклети консерватори и любители на традицията, а и годините на прехода наложиха като псевдомодернизъм „стъкло и метал между старите кооперации“, хората се отвратиха. Сега като видят изложбата на Норман Фостър, дори да не разбират от архитектура и модерности, се впечатляват:)

  4. Ужасно правилни неща казваш. В момента правя презентация за архитектурата на София от началото на ХХвек до сега. Повечето ми примери от модерни(-стични), след-комунистически барок сгради в момента са „осъвременени“ с огледални фасади и елталбонд с нулева връзка с предишния растер, сутиени за свине-майки и т.н. Пример – Зала Универсиада преди и сега. Ако намерите снимки от оригиналния изглед ще разберете какво имам предвид. Чудя се коя псевдо-архитектска глава е родила проеустройството…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.