Симфония от бетон

Това лято бях за пръв път в Поморие. Направи ми много добро впечатление, Поморие има истински приятен градски характер.

Успях да видя Интерхотел Поморие, радикален модернизъм от началото на 70-те, сега занемарен и донякъде достроен с мутробарок и дървени навеси. Много жалко за него.

Но защо никога нищо не съм чувал за абсолютно великолепното лятно кино до него?! Дори в интернет се намират супер малко снимки от този шедьовър.

Вероятно от същия период като хотела, това е архитектурно признание в любов към бетона. Лек, елегантен и ефирен.

Екранът, и малката сцена пред него буквално висят над водата, подобно на лодка, която всеки момент ше бъде спусната в морето. За разлика от хотела наблизо, всички форми тук са меки и заоблени и засилват морската тема. Но радикалността на материала и експресивните извивки, най-изявени в предверието (което нямаше как да снимам добре в пълна тъмнина с мобилния си телефон) ми напомнят най-вече на италианския футуризъм.

Екранът, толкова леко поставен на тази тънка стойка от бетон, според мен, е напълно нарочно оставен твърде малък, да не пречи на основната гледка – морето и светлините отразяващи се в него. А само да я допълва. Гениално.

Киното не е имало нещастието да бъде ремонтирано и „модернизирано“. За това говорят симпатичните допотопни тонколони под екрана, шумната прожекционна машина, а и всичко останало вътре. Гледахме там „Стъпки в пясъка“ спонтанно, заради самото кино. Темата пасна перфектно на обстановката. Съвсем нелош филм.

Съжалявам за размазаните и малко снимки. Ще ми се да знам много повече за това кино, кой е архитектът, кога е построено. Ще ми се и да вярвам, че винаги ще си остане в този прекрасен меалнхолично-футуристичен вид.

4 мнения за “Симфония от бетон

  1. Да не би заедно да сме гледали там „Стъпки в пясъка“? И да, това кино е едно от малкото неща, заради които Поморие все още има някакъв дух. Наред с „Текила бар“, ама там духът е друг, не архитектурен :-).

  2. @Светла – може, беше към края на август, прожекция от 10 часа 🙂

    Не знаех нищо за филма, влязохме само, защото исках да разгледам киното и отвътре. Ретро-картината, леко мъглива, която даваше старият проектор беше като по поръчка за филма. Получи се много добре.

  3. Е, аз трябва да съм била през първата половина на август. Иначе филмът, макар да имаше редица добри моменти, като цяло не ми хареса. Самото послание за стъпките в пясъка ми се видя плакатно (може би защото съм се движила в среди, където тази притча е много популярна), но повече не ми хареса общото послание на филма. Един вид – емиграцията е бягство от себе си, човек може да бъде себе си само у дома. И не просто в родината, а в родния град. Макар да не съм емигрирала, подобни традиционалистични послания не са ми по вкуса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.