Книги

Бях посочен от Маркуча да напиша някой ред за книгите, които чета. Това е един от тези верижни постове.

Не ми е много лесно да пиша по въпроса, защото като цяло чета малко книги. Откакто слушам подкасти (много) и времето не ми остава да си пусна музика и да чета.

Това са 3-те книги, които скоро съм прочел:

Томас Фридман, The World is Flat – определено интересна книга за глобализацията, световните икономически и политически взаимоотношения и т.н. през призмата на промените в информационните технологии от последните 15 години. Крайно либерална, не харесвам това, но могат да се научат много работи от нея.

Херман Хесе, Степният вълк – разочаровах се честно. Ако главният герой беше на 16 като Холдън Коулфилд би била хубава книга, но такава наивност от интелектуалец на средна възраст е нереалистична. По никакъв начин не мога да се идентифицирам с героя.

Илия Троянов, Революция менте (Die Fingierte Revolution) – След повече от 5-6 месеца мъки свърших книгата на популярния немски писател от български произход Илия Троянов. Темата му е прехода в България и провалът на интелигенцията ни за сметка на номенклатурата. Прав е като цяло. Написана е обаче с безкрайно негативно отношение към всичко в страната ни. Героите, ако не са престъпници, са жертви и дребни мизерници. Без капчица състрадание и някак със срам. И най-важното, не е спомената дори думата ДПС в цялата книга. Да обясниш прехода (ДС, мафията и т.н.) без основния играч е просто нечестно и лишава книгата, от каквито и да е претенции за достоверност.

Скоро купени книги. Не съвсем, средната си я свалих за слушане легално и безплатно от Либривокс.

Ангелика Шробсдорф, Гранд Хотел България – започнах я скоро. Авторката е възрастна еврейка от немски произход, която е прекарала част от детсвото си в България в бягство от нацистите. Разказва за София през най-голямите мизерии на виденовата зима, когато е дошла за да помогне на роднини. Харесва ми засега.

Дж.К.Джером, Празни мисли на един празен човек – не съм я чел/слушал на английски

Майкъл Ондатджи, Английският пациент – филмът ми е любим

Искам да препрочета:

Ерих Кестнер, Фабиан – съвсем не детска книга. Берлин от началото на 30те опасно прилича на Берлин от днес.

Ярослав Хашек, Швейк – за кой ли път, Маркуча ще ме разбере…

Астрид Линдгрен, Пипи Дългото чорапче – много ме е яд, че не знам шведски само заради тази книга

Уф, това беше. Би ми било интересно да науча какво четат WhATA и view.point.

2 мнения за “Книги

  1. Имам особена слабост към абсурдния хумор. У Хашек и Астрид Линдгрен не е точно абсурден, но се доближава. По-скоро е нещо като подигравка с логиката, с очакваната реакция на хората, която се приема за логична, макар и сам по себе си да не противоречи на логиката. Иначе Пипи ми е точно толкова любима, колкото Карлсон. Също горещо препоръчвам Едуард Лир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.