Макар че това заглавие е доста по-заплашително от предишните ми две, защото се очаква да пиша как още една пясъчна ивица някъде е била бетонирана и развалена завинаги от „инвеститорски интереси“, този пост е положителен.

Пред този бар някъде между къмпинг Смокиня и Веселие си изкарах черноморския плаж това лято. Честно казано на отиване към морето бях прекалено скептичен и очаквах почти само негативни изненади. Не, че нямаше – Созопол е пребетониран и презадръстен, но има и положителни примери за развитие.

Този бар, чието име не научих, е наистина впечатляващ. Дизайнът е прост, умен и на световно ниво. Кушетките и столовете, покрити с бели меки възглавници, са много удобни. И най-важното – цялата конструкция е от дърво, наколна, и изглежда така сякаш може да се разкове и изнесе от плажа за един ден. Не че има нужда.

Музиката беше ОК, повече електронна, като по плажните барове в Берлин, но пък и целия албум на Ейми Уаинхаус, което направи допълнително добро впечатление.

Ето, че можело. Не сме негативисти като критикуваме един куп неща в нашата родина – изключения като този бар доказват правилото.