Quo vadis, спасителю на Рила, Иракли и Странджа?

Хубавият фото-репортаж на Мишел относно последния екопротест за Рила и коментарите му към него ме накараха да се замисля над реалностите на нашето от отдавна зараждащо се „гражданско общество“.

Мишел се чуди може ли само чрез добре измислени и симпатични спонтанни протестни акции на младежи да се постигат целите на обикновения човек българин. Вероятно не, всяко чудо е за 3 дни и някой ден ще ни станат досадни и „флаш-мобовете“. И на участниците, и на съгласните безучастни, и на цялото общество. С други думи – супер е идеята, но само с това не става.

А с какво става? Е това е трудния въпрос. Но преди него идва още по важният: „Какво точно трябва да стане?“ Какво всъщност искаме ние по блоговете, по „барикадите“ от кашонени хотели, пред телевизорите настроени на „СКАТ“? Да, не ги изключвайте тези последните като лумпени. Първо, защото не са (има разлика между СКАТ и Планета). Второ, защото кои сме пък ние да ги гледаме отгоре?! И трето, защото ако се замислим май тяхните интереси не са чак толкова различни от „нашите“.

Какви са ни исканията, целите, какво искаме да се случи в нашата държава? Някой седнал ли е да ги формулира и да види къде са пресечните точки, къде гражданите мислят абсолютно еднакво и къде започват разминаванията?

Причината, младежи облечени шарено и с раста прически да пресичат дълго натоварени улици и телевизия „СКАТ“, където всякакви луди имат трибуна да назовават нещата много често с истниските им имена (защото понякога само лудите са способни да казват истината директно) да е толкова популярна, е една. Не е това, че няма да ни стигне въздух за дишане, ако и още една скала до Царево се застрои.

Причината е фундаментален конфликт на интереси. Между обикновените хора и управляващата икономическа върхушка.

За едните е добре Рила, Черно море да може да се застроява, защото и те могат да да заменят гарсониера за парцел, да си построят нещо и да се налапат. За другите остава смляната природа.

За едните е за предпочитане Максим Стависки да се измъкне някак и е ОК, че полицаите са го пуснали да кара пиян, защото и те си имат джипове и обичат да ги карат според конските сили, и на тах може да се случи. Другите си представят, че са били в Хондата Сивик и не искат да са мишена. Искат джип с пиян шофьор да се спре от пътя. За да не се качи да кара пиян и лудо следващия път.

За едните е добре да има беззаконие, хаос, връзки, корупция, защото ограниченията за правене на още пари по-бързо ги няма. Лостовете са у тях. Другите искат поне малко среда за нормален живот без нечестности и безобразия. Защото последните са винаги на техен гръб.

Това е. Няма комунисти, седесари, леви, десни, антиглобалисти, путинисти и пр. Поне засега. Като се нормализират нещата, ще е хубаво да ги има.

Засега има само граждани и „елит“. И на тази основа трябва да се организираме.

4 мнения за “Quo vadis, спасителю на Рила, Иракли и Странджа?

  1. Хубаво си го казал…

    Аз вярвам в промяната. В същото време виждам, че багерите си копаят, а хората си протестират… 🙁

    Боя се за Рила, да не се случи както с Иракли, Банско… 🙁

    А кой е верният Път да не се случи това – не знам …

  2. Току-виж си прав. За мен обаче е страшно, че хората тайничко се възхищават на бандитите/мутрите/елита и им се иска да са като тях.

  3. Ние сме като Мунчо от „Под игото“. Осмеляваме се да протестираме, но сме безсилни да променим каквото и да е. Никои не ни бръсне за нищо. Тъпо, но факт…

  4. @Мишел: Рила, Банксо, Слънчев бряг, София са само манифестации на реалния проблем. Енергията от тези хубави протести трябва да се канализира в по-стройна организация, която да се дефинира по истинската разделителна линия, която съм посочил горе.

    @Маркуча: Има такъв момент, прав си, но имам чувството, че се увеличава броят на хората, които откриват, че и с честен труд вече може да се живее сравнително добре. И затова не искат да им се пречи чрез хаос и корупция.

    @Георги: Чувството на безсилие е налице, но си мисля, че най важното е да се създаде атмосфера в България, където мнозинството, което съзнателно или подсъзнателно мисли като нас, осъзнае, че е в крайна сметка е мнозинство и трябва да си каже думата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.