Срам

След като днес прочетох поредния блог-пост за това колко фатално и обричащо България е, че „Под игото“ е спечелило конкурса „Голямото четене“, няма как да игнорирам темата повече.

След края на телевизионната игра се изсипа цяла тирада от десетки постове, които изказват тотално възмущение и срам от себе си и страната си, че „Под игото“ е избрана за любима книга на българина. Това било апотеозът на селския, назадничав, провинциален и нетолерантен български манталитет.

Телевизионната игра не ми допада кой знае колко. Измислена е от западните ни модели за подражание, така че на повечето модерни българи би трябвало да харесва. Идеята й е да излъчи най-любимата книга на народа.

Не неоспоримо най-великото литературно произведение във вселената, а най-любимата книга на обикновения българин.

И гадния, патриархален, назадничав и най-лошото – патриотичен – дядо Вазов да има наглостта да спечели! Питам, кой друг ако не основополагащият за българската литература, модерна култура и самоидентификация роман би трябвало да спечели?! Но не това е въпросът.

Възмущението от резултата произлиза от същото място, от където идва и благоговеенето, когато от чужбина се сипе помия върху държавицата ни, дори когато не го е заслужила.

От липсата на национално самочувствие. От желание, ако можем, да станем някой друг. Сега европейци, по времето на Паисий – гърци.

Чрез някаква комбинация от криворазбрана толерантност, комплексарско желание за космополитност и резигнация, дължаща се на съвременната реалност, няма да стигнем до никъде, нито ние като индивиди, нито нацията ни.

6 мнения за “Срам

  1. Е, веднъж и аз да прочета мнение по темата, което напълно да съвпада с моето! Направо ми писна да чета как това бил нагласен избор, как никой не четял Вазов, как едва ли не трябвало да ни се доповръща като отворим „Под игото“!

  2. съгласен съм коментара. обаче принципно не си ли останал с впечатлението че като цяло българите го раздават доста по-„патриотично“ от редица други нации. под някаква друга, малко по-криворазбрана форма на патриотизъм, дето е леко комплексарска за съжаление. например ако стоичков е в няква класация на фифа, хиляди лумпенизирани тинейджъри ше гласуват за да може да изпревари пеле и марадона. а за под игото – друга история – не е „куул“. даже в момента тука тече „мис сащ“, и мис юта е някаква българка явно – води със няколко стотин хиляди гласа. 🙂

  3. @stilyo – има го и този момент. Но си мисля, че коренът е един, все ни се иска да доказваме на външния свят и „запада“ най-вече, че и ние ставаме за нещо, и ние сме европейци, нашите жени са най-красивите на света и т.н. Пак е от липса на самочувствие. Затова е и срамът от „Под игото“ – как ще можем да кажем на външен наблюдател, че сме си избрали наша си книга на 100 и кусур години, а не сме се държали космополитно и избрали „Властелинът на пръстените“ примерно.

    Не съм видял успял човек с изразен комплекс за малоценност. Успешна нация – също.

  4. Би бил съвсем прав, ако Под игото беше много хубава книга. Аз, да ти кажа право, не успях да я прочета нито въднъж макар, че доста пъти се налага да опитвам. Тя просто не става за четене. За сметка на това съм прочела с удоволствие и самостятелно 🙂 всичко, което е написал Йордан Йовков, Димитър Талев (дори разкази-маскази и прочее) и още други някои творби на наши писатели и поети:)
    Не, че е комплекс, просто начело е книга, която не е хубава, за сметка на това ни е набивано в главите, че е страшна работа. И затова е целия този вой, защото пак наяве излиза манипулацията на комунягите, набита силно в главите на простсмъртния българин. Както казваше една позната: „Под игото -любимата книга и любимото състояние на българина“.

    Освен това, когато става дума за изкуство, от каква националност е автора няма абсолютно никакво значение. И коментара дори българска или не е книгата начело е направо смешен, това не допринася, ама хич, за нейната стойност.
    Това естествено е лично мнение.

  5. @bib – За вкус не може да се спори. На мен лично ми харесва. Имам хубави спомени, когато я четох. А краят й, пък и не само, е всичко друго но не и „патриотарски“. Изобщо, книгата не е едностранчива. А за значението й за българската нация и литература в частност просто отказвам да споря.

    Както и да е, хората са си я избрали. И съвсем не ме е срам от избора. Пределно нормален и логичен е.

  6. Глас народен, глас божи 🙂

    Откровено казано ми е любопитно какво според теб е „значението и за българската нация и литература“. Наистина, ако имаш желание, ще се радвам да чуя. Обещавам да не коментирам, тъй като разбирам, че не ти се спори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.