„Не е пари да та дразнат…“

Гледам, че от няколко месеца двама внуци на единия от тримата братя откриватели на Панагюрското съкровище водят медийна кампания и съдебни дела с цел да си го получат обратно от държавата. Акт, безумен.

Жалко за тях, но и дядо и чичовците им, които в цяла България са еталон за честност и достойство. Добродетели, към които гледаме с носталгия.

Първо, гледайте този запис с оригинален разказ на братя Дейкови за откриването. След него общо взето всички коментари – морални, естетически и дори правни са излишни. Насладете се на класическия, разкошен панагюрски говор.

Голямата ирония, е че това видео, е пуснато преди няколко години от самия Павел Цветанков. Всъщност мога да си обясня последните действия само като някакво вманиачаване и фикс идея. Като във филм, когато в широко отворените очи се виджа само блещукащо злато. Или просто тези внуци са истински модерни българи.
Важно е да се добави, че повечето наследници на Дейкови си остават доблестни хора.

Второ, една от основните тези на Цветанков е, че оригиналът на съкровището е скрит или затрит. Всичко, което сме виждали по музеите били копия. Съжалявам, но не мога де съглася.

Тъй, като ме интересува на няколко различни нива, съм разглеждал изложени четири варианта, в следния ред: някакво отвратително позлатено гипсово копие навремето в Пловдивския археологически музей; професионално златно копие (1:1) в Панагюрище направено с парите на братя Ангелови (Пилета „Градус“); оригиналът изложен миналата година по абсолютно перфектен начин в Панагюрище; и последно, за сравнение, официалното ново златно копие изложено през годината в същата зала в града.

Всеки от вариантите дава представа, но чистосърдечно мога да кажа, че след като разгледах оригиналните съдове, две седмици след това трудно си мислех за нещо друго. Да цитирам един от братята: „хората вървът и гледат, ми като гледат хората се смущаваа“. Античността, в най-чист вид, те гледа в очите!

Точно заради слуховете, после специално ходих да видя и съвсем професионално направеното копие от също чисто злато. Нямам съмнения. Формите са същите, но многото малки детайли, като микроскопичните драскотини-косъмчета по челото на елените лопатари нямат нищо общо. Това с отливка не става. Да не говорим, че фиалата в оригинала е от видимо по-бляда сплав (тя е и в друг стил от останалите съдове), докато всички копия са си от все същото неприятно блестящо чисто злато. Впечатлението е несравнимо.

Ако имате възможност, разгледайте оригинала. Както казах, най-добре, когато е „на гости“ у дома си в Панагюрище. Заради начина на излагане, не като сервиз за ядене, а всеки съд, отделно, на разстояние един от друг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.