Робко-09, кой знае повече за българския R2D2?

Кратка сантиментална история: през средата на 90-те като седмокласници в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ имахме 2 часа на седмица „Робототехника“. И наистина програмирахме български роботи на Правец 8. Взимаха един елемент и го пренасяха на друго място. Беше интересно.

Залата с поточната линия с роботите беше под земята и в една съседна стая имаше стари джунджурии и… едно малко роботче, към 50 см. високо, на колела, с механична ръка отпред и цифрова клавиатура под капаче на главата. И надпис отпред „Робко-09“. Без жици. Учителят ни казваше, че можел да бъде програмиран да прави много неща, но батериите му, съветско производство, вече изобщо не ги произвеждали.

Помня го като в сън, беше впечатляващ за дете като мен, пък и фактът, че не функционираше и не можеше да видим какво прави, увеличаваше мистерията около него.

Откакто има Гугъл периодически търся информация за този нашенски R2D2, но все не намирах. По едно време даже се съмнявах, че съществува.

Е, скоро намерих малко повече, единствената статия за „Робко-09“, която Гугъл връща е от Руската академия на науките и е реферат на Благовест Сендов за компютърното обучение в България през 80-те (Doc файл). Има 2 изречения за Робко-09 и снимка!

Робко-09

Ето какво пише за него:

РОБКО-09 — автономный мобильный персональный робот, взаимодействующий самостоятельно и активно с окружающей средой. Предназначен для профессионального обучения в области цифровой и аналоговой техники, робототехники, программирования, фонетики, синтезирования речи и т. д. Программой предусмотрено, что с целью расширения возможностей робота он будет доставляться учащимся в виде отдельных модулей для монтажа на месте.

Ако притежава и 20% от тези функционалности, пак го прави супер впечатлителен! Дори и за днешните стандарти.

Чували ли сте за това роботче със симпатично име, виждали ли сте го или дори сте работили с него? Интересни са ми всякакви подробности.

3 мнения за “Робко-09, кой знае повече за българския R2D2?

  1. В седми клас и аз бях на кръжок по кибернетика. Имахме два робота, ако не се лъжа Робко-2 (представляваха една механична ръка, управлявана от Правец). В един от първите часове учителят ни успя да пусне единия, който направи няколко движения и спря. Другият май изобщо не тръгна. И така кръжокът по роботика се изроди в кръжок по програмиране на Бейсик, което оказа огромни деформации във времепространството и веднъж завинаги дефинира бъдещата ми професионална ориентация.
    Училището беше Климент Охридски, гр. Добрич. Учителят ни май беше инженер от изчислителния. За съжаление не му помня името (но лицето му помня).

  2. Ейй как ме върна години назад тогава като малчуган ми бяха супер интересни тези часове

  3. ВИЖДАЛ СЪМ ГО ТОВА РОБОТЧЕ В ДЕЙСТВИЕ ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1986 Г. НАИСТИНА Е ВЯРНО ТОВА КОТО ПИШАТ РУСНАЦИТЕ СПОМНЯМ СИ ,ЧЕ ЗАОБИКАЛЯШЕ РАЗНИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.