До моите приятели, протестиращите

Този протест, дори и да се съвземе на есен, ще се провали.

Не знаете срещу какво протестирате и след 80 дни все още имате трудности да формулирате дори и едно искане, освен оставка и нови избори. Новите избори след началото на протестите се проведоха – във Варна. Честит ви кмет избран под контрола на гражданското общество! „Ако не ни слушат, пак ще ги свалим и нови избори!“ Успех.

Резултатът от тези протести, дори и след номинален успех – оставка, ще е всеобщо отчаяние. Най-късно след резултатите от лелеяните нови избори. Пак ще има вопли, как тоя народ толкова си заслужава, колко сте не доразбрани със своя свръх остър политически ум, за разлика от който и да е отвъд околовръстното в София.

Сигурно е много опияняващо да се чувстваш ограден от образовани, школувани, умни и красиви съмишленици, които само с един туит могат да се подиграят прекрасно на нескопосаните опити на правителството да завъртят нещата в своя полза. Да се разграничиш от мучащите маси на февруари, опърпани глупаци с една мисъл само в главата, как да си платят сметката за ток. Разграничавайте се и си се радвайте на възвишеността си, но дано поне ви е ясно, че по този начин всеки следващи избори ще са плесници, които ви напомнят, че не сте „хората“.

Отказът да идентифицирате проблема на малко по-мета ниво обрича протеста ви на ултимативен провал, няма значение кога той ще дойде. Индоктринацията, че лошата олигархия е нещо „комунистическо“, червено, национално, ви играе много лоша шега. Погледнете малко извън ръба на чинията и може и да забележите, че България е една малка лодчица, която се носи от течения, пориви и вълни, които дори не я забелязват, че съществува. Комунизмът си отиде, деца. Доста по-релевантни в днешното време на глобализация са корпоративизмът, тоталната фиксация в краткосрочни печалби, отстъплението по всички линии от постулатите на хуманизма и върховенството на закона, късогледството. Не ви говоря за никого не интересуваща България. Тя няма значение, тя е малка пешка, най-много тактически ход, изигран от играчи, които лека полека се отказват от правилата. Нещата са глобални.

На България, както на всяка друга малка страна с недостатъчно ресурси, е отредена роля на послушник там в ъгъла. На беден човек, несвободен, който горе-долу слуша, има проблем с алкохола, но не е агресивен, не му пука, че е прозрачен и следен от глобалния полицай, консумира това-онова, произвежда по малко. Ако не слуша, „бой по каската“: фискален, етнически, какъвто е удобно в момента.

Но не, вие се борете срещу комунизма, пресъздавайте още оперетни събаряния на кашони тип „The Wall“ (like it is 1980!) и някаква картина на някакъв французин, за която не знаете какво точно илюстрира. Умилквайте се на нахални посланици, които абсолютно не се интересувеат от вас, а пишат чорбаджийските си заплашителни писма („знайш ли нии какъв процент от ЕС бюджета допринасяме, аланкоолу“) само и единствено, защото енергийните интереси на местните им корпорации са заплашени.

Останете си в миналото, далечното при това, и с благоговение от невероятната си опозиционност, се извинете още няколко пъти на Чехия за 1968. Какво от това, че държавата ни го е правила официално вече два пъти. Чувствате ли се смели като се борите срещу духове с интелектуално извисени плакати като „Свобода или СССР“? Явно не ви идва на ум, че може би е по-актуално да се извиним на държава, която България също окупира в ролята на пешка и в която, за разлика от Чехия, в резултат на това само този август, днес и сега, докато вие протестирате, са загинали поне 800 души? Пробвайте да залеете другия съюзнически паметник с розова боя, да видим дали ще се получи.

Но протестът ви ще се провали най-вече, защото всъщност не е честен спрямо себе си. Напълно непонятно е за мен, как успявате да рационализирате конфликтната ситуация, където протест срещу елита гледа на себе си като на елитен. Протестирате срещу олигархията в лицето на преуспялото човече Пеевски и други успешни хора, защото с парите си те държат лостовете на властта.

Не сте ли чували, че който плаща, той поръчва музиката. И единствената му конкуренция не сте вие, а друг, който може да „инвестира“ повече. Това може и всъщност да сте го разбрали. Прави ми впечатление, че има и олигарси на власт, които не ви пречат изобщо, та нали са на ваша страна.

Успех, заедно ще победите!

3 мнения за “До моите приятели, протестиращите

  1. Значи разбирам критицизма ти на тема „липса на идеи“, но ако се беше опитал да вникнеш малко повече вероятно щеше да разбереш, че се опитваме да бъдем коректив на политиците, а не самите ние да ставаме политици. И за някой от нас това е последният шанс за България или сега или никога, защото ако сега не преборим мафията просто и ние ще си заминем както направиха повечето от приятелите ни. И ако си позволяваш да критикуваш каквато и да е идея е хубаво да имаш представа как по по-различен начин биха могли да се подобрят нещата, защото в противен случай се превръщаш в поредния „кух“(безидеен) хейтър.

  2. Единственият шанс на българите да оцелеят в новия свят е да се сетят старата максима : „Съединението прави силата“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.