Неестествено ли е да бъдеш „дигитално забравен“?

Вчерашното решение на Върховния европейски съд, според което частни лица имат право да изискват от търсачките да премахват резултати от търсенето с негативна информация за тях, е доста голям прецедент. Обосновката на съда е, че търсачките реално са отговорни за съдържанието, което предлагат, защото то е е продукт на техните алгоритми за търсене, пресяване и приоризиране. Има логика.

Основната критика на Гугъл и компания срещу решението е, че частното право да се изисква премахване на публична информация от резултатите им е равностойно на цензура. И тук има логика.

Темата си заслужава да се обсъжда, за да се стигне до смислен консенсус. Важно е, обаче, спорът да е политически. А не технологичен или икономически.

В така наречената „интернет ера“ много често, осъзнато или не, обществото бива подбутвано към убеждението, че технологичното развитие особено в дигиталната сфера е естествен процес, който следва собствени природни закони. По тази логика, така нареченото „право да бъдеш забравен“, или с други думи, ако направиш някоя глупост, тя да не те следва цял живот от първия ред на резултатите в търсачката, се счита за противоестествено. Дигиталните данни не остаряват и не избледняват. Заключението, най-удобно за новите дигитални корпоративни мастодонти, но не и за обикновения човек, е, че нищо не може да се направи по въпроса. Да свикваме и да се напасваме (ако трябва и до ниво дигитален роб), иначе „иновацията“ ще умре.

Има един млад брилянтен мислител от Беларус, Евгени Морозов, който не е на това мнение и може да обоснове защо всъщност този мит не е нищо друго освен неолиберална стратегия, прикрита зад псевдо-аполитичността на технологиите. С един приятел преведохме едно от пространните есета на Морозов относно тези теми, в случая основно във връзка със значимостта на защитата на личната сфера за оцеляването на демокрацията и човешката свобода.

Вестник „Култура“ го публикува в последния си брой.

Намерете време и прочетете тази наистина дълга статия. Темата става все по-важна и належаща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.