Бого пише в блога си, че за него преференциално са гласували 804 човека, благодари им и казва:
„Общо 804 човека са гласували преференциално за мен, за което съм им искрено задължен.“
Скоро разглеждах и резултатите от изборите за Европейски парламент по секции из разни малки селца, които са ми познати. Там се виждат не анонимни проценти, а отделните гласове, отделните преференции.
Човек може да гадае мотивите за всеки един самотен глас.
В тази връзка си мислех, мислех си го и докато чаках на опашка да гласувам в посолството сред други хора: ах, всъщност колко неимоверно горди и изпълнени с чувство за задължение и дълг трябва да бъдат всички избранници – депутати, кметове, президент. Дори и при частично фалшифицирани избори, все пак толкова хиляди хора трябва да са те харесали, да с видяли нещо в теб, че да те опълномощят със своя едничък глас да работиш от тяхно име.
Как може тази наша политическа класа да й липсва поне капчица искрена връзка с обикновения българин, да е до толкова без срам и без скрупули, напълно фиксирана само в себе си и собственото си добруване…