БДЖ success story

БДЖ не се слави с добър имидж, до голяма степен заслужено. Пазарните фундаменталисти не спират да натякват, че единственото решение на проблема е да се приватизира и функционира на пазарен прицип.

Да ви разкажа за линията Пловдив-Панагюрище. Строена е с общи усилия през 30-те години. Преди промените тя взимаше разстоянието, през 7-8 села, живописни гледки и два тунела за около 2 часа. Много хора пътуваха с нея. След промените никой вече не се грижеше за релсите, накрая влакът вече пътуваше 3-4 часа и никой не се возеше с него. Типична държавна яма за субсидии без смисъл. По пазарен принцип линията беше закрита през 2003 г.

Правилно, биха казали повечето. Не съвсем.

По някакви неведоми пътища през 2006 не знам кой успя да уреди да се пуснат новите модерни дизелови мотриси пак по нея, със смислен график, по 3 влака на ден и времепътуване от час и 40 мин.
влак
Стана чудо! Само за първия месец имаше толкова пътници, колкото за цялата последна година на стария влак. Автобуси до Пловдив вече почти няма. Влакът е много по-приятен и удобен, хората ползват него. Гарата беше ремонтирана, отвориха кафене вътре, линията заживя нов европейски живот.
гара
Когато има приватизация на железници първото нещо, което става е да се закрият всички малки линии и да се оставят само доходоносните отсечки между големите градове. Тази линия и гари по нея щяха да бъдат разграбени и забравени за борени години. Не знам дали сегашната услуга е на печалба, защото билетчетата са много евтини, но за цяло Панагюрище, а особено и селата по линията, това беше осезаемо подобрение на качеството на живот и при всички положения си заслужава.

Железницата, както водопроводите, топлофикацията, пътната мрежа и електроразпределителната система, примерно, са основни инфраструктурни обекти, които са естествени монополи и е нужно да се държат от държавата и да получават субсидии. Това не значи, че трябва и да се управляват разбойнически, разбира се.

4 мнения за “БДЖ success story

  1. В Англия като са приватизирани железниците лошо ли е?
    Аз лично искам в България да има няколко Ж.П. компании, които да се конкурират.

  2. @F., със сигурност в Англия е по-лошо от Германия, където железницата е изцяло държавна. Живял съм и в двете държави, англичаните ги беше срам от техните железници.
    Относно конкуренцията, нереалистично е. Дори и в Англия различните компании просто возят по различни маршрути, реално от определена точка А до точка Б пак няма избор и реално пазарният принцип не съществува. Като с електроразпределителните дружества в България.

  3. Сравни субсидиите за английските пътнишки жп оператори и тези за немските, след което съпостави качеството.

  4. @Петър – Ако нула субсидии значи много лоша, скъпа услуга, на която често не може да се разчита, то все си мисля, че е по-добре да има субсидирана услуга, която функционира.

    Данъкоплатците в Англия, сравнени с тези в Германия, реално страдат от липсата на субсидия в случая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.