Бедни ми, бедни Мечо Пух…

Може би защото това е съзнателно една от любимите ми книги още, от когато мама ми я четеше, взимам нещата навътре. Само мен ли ме изкарва от нерви всичката тая комерсиална Дисни помия, която проституира Пух и приятелите му по всякакви всевъзможни начини, само за де се направи някой лев?!

От тази оригинална история не е останало вече нищо автентично. А.А. Милн явно не е знаел какво прави, като е продал правата над Пух за 1000 долара през 1930та.

Ако сте чели само книгата, сигурно не знаете за какво говоря. А познавате ли „приятелите“ на Пух: Лоти, Смол, Устър, Декстър, Лъмпи, Гофър, Ракун, момичето „Кристофър Робин“: Дарби, лошите: Стан и Хев, Гадния Джак и други?! От кога в невинната вселена на Пух и Кристофър Робин има лоши?! За всеки вкус и маркетингова ниша е създаден подходящ, нищо не значещ характер. Поучителна стойност: нула. Цел: още милиони в касите.

Сега, и това ме провокира да пиша, излиза и книга, „официално продължение“ в класическия стил на Пух. Прочетете първата глава и ми кажете има ли нещо общо с поетиката на оригинала.  Нужно ли е просто?!

Ще кажа само едно: добре че Екзюпери не е продал правата над Малкия принц! Ентъртейнмънт индустрията щеше до сега да му е направила наколко филма, електронни игри, рисувани филмчета, кукли. Щяха да му измислят момиченце-принцеса приятелка, да го пратят на училище, да му засадят водна лилия, като контрапункт на розата. Боата и слонът щяха да са симпатични плюшени играчки, ставащи и за шапка и т.н.

А в тези книги става въпрос просто и само за любов.

Едно мнение за “Бедни ми, бедни Мечо Пух…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.