20 години от падането на стената

И 20 години „преход“ в източна Германия. Да не забравяме, че преходът го има навсякъде в източния блок. Пламен дава унищожителна оценка за нашия си български преход, с която до голяма степен мога да се съглася.

От друга страна познавам и източнонемския преход и макар той да е съвсем различен от нашия, мога да кажа, че и там нещата не са се развили съвсем така, както участниците в митингите преди падането на стената в Лайпциг, Берлин и други градове са си мечтали и представяли.

20 години  и 1,3 трилиона евро вляти в източна Гермяния явно не са достатъчни. Безработицата в източните провинции е двойно по-висока, почти навсякъде 15-20%. Изтичането на мозъци на запад продължава, по провинциалните градчета остават само необразованите, бедните и старите и майки на 15-16 години, бутащи колички и пропиващи социалните помощи за месеца още през първата седмица след като са ги взели, не са никаква рядкост. Източните провинции се управляват реално от дошли от запад хора, на висши длъжности в държавата рядко ще срещнете източногерманец.

Освен Меркел в правителството няма нито един друг „оси“. Една птичка, пролет не прави.

Професорите в източните университети са все западняци, в същото време за елитни университети бяха избрани 9, всичките от западната част на падналата стена. Дори Хумболд Университет не беше приет.

Много от източногерманците са разочаровани и мога да ги разбера. Основният лайтмотив, който се чува от официалните медии е „в ГДР не е имало нищо хубаво, населението му се състои само от престъпници и жертви на комунизма“. Това обижда много хора, а и е изллишно постоянно да се натяква и доказва. В крайна сметка ГДР няма да се върне. Сякаш западняците имат някакъв комплекс: „нека да не спрем да натякваме, кой е победил и коя част от Германия е по-добрата и по успешната“. На „оситата“ все още се гледа с насмешка.

Това създава едно чувство на колонизация и маргинализация у голяма част от населението на „новите провинции“. Обещаните от Кол „разцъфващи пейзажи“ със сигурност ги няма.

С това искам да кажа едно, преходът явно е много трудно нещо. Катаклизмите и промените в обществото не могат да се компенсират дори и с много пари. В България, пък, не са компенсирани с нищо.

Но оценката на прехода е  едно нещо, а празнуването на дата, която олицетворява падането на толкова много нетърпими бариери за по-голямата част от Европа е съвсем друго. И да не забравяме, че хората на източна Европа постигнаха до голяма степен сами този желан и толкова труден обрат в историята. На западните народи от другата страна на желязната завеса може да се припише само активно наблюдение и пасивна подкрепа.

Така че – честит празник, източноевропейци!

2 мнения за “20 години от падането на стената

  1. Браво, Иво! Постът е верен и добре написан.

  2. аве какво се превземат тия западногерманци егати – der osten rollt, junge :p

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.