Представям ви една къща, която ми е правила впечатление от ранна детска възраст. Винаги ми се е виждала странна, защото има модерен вид, познат ни от социалистическата архитектура, а всъщност й личи, че е частна еднофамилна къща, а не дом на културата или нещо подобно.

Научих повече за нея от книгата “Пловдивски архитектурни хроники” на сина на арх. Боян Чинков – Никола Чинков.

Странна е, защото са много малко като нея – доста изявен модернизъм, силно повлиян от немския Баухаус, построена за Драгомир Цанков през 1937 г.

Архитект е Светослав Грозев, завършил Висшето техническо училище в Берлин през 1925, построил някои от най-прекрасните модерни къщи и сгради в Пловдив. За съжаление не се чува много за него.

Най-впечатляващ елемент, няма две мнения, е бетонната козирка на терасата с огромни отвори, директно повлиян от модернизма на льо Корбюзие и Гропиус. Прекрасна е. От друга страна има и елементи, които я отдалечават от напълно ортодоксалния функционализъм, като заобленото експресионистично балконче.

От друга страна ми е трудно да си обясня хаоса от прозорци от страната на стълбището. Сигурно някои са нови.

Нямам идея, на кого принадлежи в момента, явно е на някой паранаоик или човек с неприятели, ако се съди по бодливата тел и бруталните решетки, но все пак чест прави на собственика, че не е променил стила и дори е оставил старите оригинални външни щори.

П.С.: Това не ми е любимата къща на арх. Грозев. Той има няколко прекрасни, но една е разположена на такова феноменално място, с абсолютно феноменален изглед и наистина изчистена двуетажна структура и плосък покрив-тераса, че тя за мен е най-великолепната къща не само в Пловдив, но и изобщо. Някой ден може и да пиша за нея. Няма да се сетите коя е…