Снощи им бях на концерт. Нямаше как, Джош Хоми и Дейв Грол са двама от малкото съвременни рокаджии, които уважавам, а за последния член на Лед Цепелин, който не бях виждал на живо няма какво да говорим.

Бил съм на много рок концерти на големи групи – този май беше най-шумният изобщо. Надявам се слухът ми тия дни да се възстанови. Грол и Джон Пол Джоунс създават такава брутална ритъм секция, че просто не е за говорене. Питам се само какво ли е било с Бонъм навремето.

Сега и разбрах какво е супергрупа – като се появиха на сцената бяха посрещнати от такива неимоверни и буквално оглушителни овации, че чак им стана неудобно. Макар, че публиката беше предимно млада, звездата на вечерта беше доайенът. Не веднъж между песните имаше скандирания „Джон Пол Джоунс“. Дейв и Джош са му също толкова фенове, колкото и ние в публиката.

Ето малко видео. Не очаквайте да чуете нещо, микрофонът на телефона ми нямаше шанс при тая звукова атака. Повече е да се онагледи атмосферата пред сцената след 2-то парче. Така беше до края.

Нивото на концера беше много високо, въпреки че парчетата от албума не са шедьоври. Това са двама музиканти в абсолютна сила плюс рок гений. Крайно сработени и с крайно безкомпромисен звук.