Журналист е питал шефа на Гугъл, Ерик Шмидт, следния точен и добре формулиран въпрос:

„Хората се отнасят с Гугъл като с най-доверения си приятел. Трябва ли да правят така?“

Хубав въпрос – интересен отговор:

„Ако има нещо, което искате да скриете от другите, може би не трябва да го правите изобщо.“

С други думи Шмидт отговаря на журналистическия въпрос с твърдо „не“. Не може да се доверявате на Гугъл, че ще пази която и да е от тайните, които сте му споделили.

Впечатляваща откровеност.

Доверието в големите утвърдени интернет фирми, заслужено или не, е основният фактор, който ни дава някакво основание да им предоставяме контрол над голяма част от личната ни информация, профил и тайни.

Доверието е всичко. Много хора нямат доверие на МВР и държавата, че ще ползва трафичните данни на мобилните оператори за безкористни цели, затова има и такава реакция сред будните хора.

В същото време, същите тези хора явно имат доверие в самите мобилни оператори, които знаят всичко, към което МВР се стреми и които реално не подлежат на директен контрол от потребителите. Въпрос на доверие. Или на безразличие и неинформираност.

В света на Интернет Гугъл е на път да знае почти абсолютно всичко, което всеки потребител някога е направил. И още повече за тези потребители, които активно ползват наистина полезните услуги на фирмата – личен календар, лична поща, лично подбрани статии, лични документи, тевтерче с адреси, вече има и личен телефонен номер и телефонен секретар.

Гугъл наистина знае повече от най-доверените приятели. А шефът му казва, че пазенето на тайни е само за хора с нечисти помисли.

Кое кара хората да не им пука за това? Наистина ли навлизаме в една напълно нова ера, където личното пространство ще изчезне? Ще има ли сепване от страна на потребителите? Или плюсовете, които споделянето и отказът от лична сфера водят със себе си са толкова големи и примамливи, че няма връщане назад?