Спете спокойно, деца

Доколкото мога да преценя отвън, кризата в България е брутална. Чувам за съкращения, намаляне на заплати, правителството не събира достатъчно пари да плаща дори на лекарите и т.н. Познати с ипотеки на недостроени жилища живеят под наем и плащат двойно, останали само с надеждата, че някой ден жилището, което са платили със солен кредит ще го има.

България беше напълно неподготвена за кризата, но да не забравяме, че все пак тя дойде изцяло отвън.

Страната ни пострада тежко, защото и тя се водеше изцяло от наистина убедителната философия на големия капитал – в пазара и растежа е истината. Така пазарът на недвижими имоти и печалбите (истински и въображаеми бъдещи) от него убедиха всички, че това е начинът: държавата да не се бърка, да приватизира, подарява и разрешава всяко нещо, което е в интерес на капитала. Имаше и хубав растеж в статистиките. На „държавата“ това отърваше перфектно, защото правителствата на последните години на растеж се състояха от индивиди печелещи най-много от липсата на държава.

Фактът, че страната няма абсолютно никакъв икономически суверенитет, че не произвежда нищо освен на ишлеме, че е с чужда банкова система (30% гръцка) и дори електификация приватизирана от чужди държавни предприятия, никога не е подлежал на коментар.

С други думи, криза причинена от прекаленото нарочно неконтролирано развихряне на виртуален интернационален капитал доведе до локална криза, в страна, чийто крайно скромен просперитет е изграден изцяло на базата на вяра в този капитал и спекулативно мислене. Пък и както винаги в този свят, от сътресения пострадват най-вече най-бедните и слабите.

Сега всички сърбат попарата и нещата изглеждат наистина зле. Дано да се поуспокоят, наистина, но не изглежда точно така. Падането е от ниско, но все пак крайно болезнено.

А Гърция сърба още по-голяма попара, донякъде поради същите причини, но не съвсем. Там пенсионерите са млади и взимат пенсии, които им позвляват да имат гледачки от България, а държавните служители взимат по 14 високи заплати. Гърция няма от къде да вземе тези пари, освен на заем. Сега трябва да се стягат коланите и да се плаща.

Виждаме как реагират.

В България коланите се стягат постоянно. Следва още по-сериозно стягане.

Тогава къде е масовата идеологическа критика и опозиция на системата и концептите довели до поредното мизерстване? Къде са младите хора с леви и анархистични идеи? Къде са гневните държавни работници, организирани в яростни синдикати?

Питам, къде са комунистите?

Няма ги. Поставящите самия строй под въпрос, без значение умерени или крайни, са изключително, абсолютно пренебрежимо малцинство без никакъв глас. Спомнящите си с умиление младостта си по Тошово време не са нищо повече от носталгици без реална надежда, а и желание да върнат старите времена. Младостта не се връща.

Дали ако нямаше достатъчно много анти-системно настроени, нямаше да има поне една популистка партия, която да яхне сентимента?! В България лява партия абсолютно не съществува. Никой не я и търси.

Комунситическият режим, а с него и огромна част от левите идеи са толкова дискредитирани поради провала на онази система, че никой у нас, а и в остатъка от Източна Европа не си помисля за системна промяна. Въпреки несправедливостите на днешните несгоди.

Така че спете спокойно, деца.

4 мнения за “Спете спокойно, деца

  1. „Питам, къде са комунистите?“

    питай яростните тъмно-сини анти-комунисти, които от време на време ги завихря параноята 🙂

  2. Комунистите в България се доказаха като безродници и предатели, имаме нужда от пробългарско управление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.