Имам усещането, че сред интернет и блог публиката има две сходни табута – абсолютно неприето е да кажеш, че слушаш чалга или пък, че подкрепяш правителството на Бойко Борисов. Някак си селско, първосигнално и некултурно изглежда.

И на мен ми е трудно да си обърна езика, но ще излъжа ако кажа, че това правителство и Бойко Борисов и ГЕРБ не ми харесват в доста отношения. Не толкова, защото са супер, а защото сякаш наистина качествено се различават от предишните поне 2 управления.

Има достатъчно неща, които ме дразнят, отчайват и дори плашат в действията на правителството – лутането във финансовата политика, външнополитическата мекушавост и военна доктрина, недобронамереното и лобистко поведение на министъра на образованието към академията, университетите и просветата като цяло. Има и много други.

Но има и положителни неща. Нещо, което в предишните 2 правителства отсъстваше напълно. Чуват се и добри новини. Въпреки очакванията ми, ДПС не е на власт. И макар много с право да възразят, че все пак Доган и компания още си развяват коня, контролират медии и т.н., нека не забравяме, че ДПС имаше и има огромна власт и ресурси – етнически, електорални и финансови. Фактът само, че са в периферията е почти равностоен на чудо.

Нямам спомен от друго правителство, при което едри престъпници и мошеници, бивши министри и други длъжностни лица да ги е страх от полицейски акции, а някои дори и да са в арестите. Нямам спомен при друго правителсвто нещо конкретно да е правено срещу корупцията и разпасаността на елитите. Та ако щете вземете и гласуването с чужди карти в парламента. Наистина Цецка от провинцията трябваше да дойде, за да въведе поне малко елементарен ред.

А това, което ми прави най-добро впечатление, е че правителството и управлението наистина са в диалог с гражданите. Нечувано в предишни времена. Няма друго правителство, което за толкова много неща да се е вслушвало в доводите на непаравителствени групи, организации, та дори и неорганизирани граждани. Дори и за закона за СРС-тата и подслушването, против инстинкта заложен генетически във всеки полциай – да може да има всякакви лостове за контрол и репресия. Има и много други примери.

От друга страна това слушане на обществените настроения могат да се определят и като негативни, водещи до страх от прокарване на нужни непопулярни реформи. Но въпреки всичко, на мен ми харесва, сякаш има нещо невинно и по детски откровено и честно в действията на правителството. С много лутане и много грешки.

Но някакси предпочитам суетното лутане на Бойко Борисов пред перфидното, напълно осъзнато и професионално ограбване на държавата и обществото, лишено от каквото и да е чувство за отговорност към България, които предишните правителства от Симеон насам перфекционираха.