Българска пост-преходна архитектура – време е!

Резюме

Този пост представя лаишкия ми архитектурен концепт за модерна българска жилищна сграда, базиран на съвременните социално-естетически реалности в страната.

Модернизмът като грешка

Съвременното жилищно строителство (не само) в България е много скучно. Кооперации в лишен от вдъхновение неомодернизъм със стандартни балкончета, няколко мансардни етажа, кръгъл прозорец и куличка. Най-смелите вариации слагат повече стъкло, може и малко дърво в детайлите, с което нещата просто стават още по-стандартно неомодернистични. Евтини имитации на някакви западни течения, които по само себе си са лишени от новаторство някъде от времето на Гропиус насам.

Освен, че стилът е скучен, прекопиран и изтъркан, той е и напълно неподходящ за съвременната българска реалност на липса на държава. Модернизмът, особено в жилищното строителство, винаги е бил стил с доста социалистически корени – унифицирани жилища, изчислени, преценени и разпределени от „разумни“ архитекти, които задават на живеещите в тях начина на живеене и априори не приемат своеволни модификации.

България – страната на свободния етажен собственик

А в днешна България, особено в жилищната среда, социалният договор е максимално Laisser-faire. Всеки либертарианец би трябвало да се умилява от липсата на държава и абсолютната свобода на индивида да прекроява и подобрява жилищната си кутийка отвътре и отвън.

Фасадите на панелните комплекси – тези модернистични утопии на един обречен строй – са най-нагледният пример за свободата, която цари в държавата ни.  Тук всеки е свободен да оползотвори етажната си собственост според нуждите си и както на него му харесва, а не както е решил някакъв архитект.

Изолации в различни цветовe и дебелина за всеки апартамент, остъклени балкони, зазидани балкони, замазки, надстройки, козирки, външни щори, различни видове дограми, сателитни чинии и рабира се външните тела на климатиците – сложени различно спрямо всеки прозорец на всеки един етаж.

Реално имаме нов стил, но не е лицеприятен

Утопичният модернизъм, унифициран и подреден, се е превърнал по един съвсем естествен и лишен от регулация начин в български пост-преходен стил, зависим само от пазара на строителни материали.

Прекрасно – имаме си собствен стил! Български индивидуалистичен пост-модернизъм.

В цялото това въудушевление остава само една горчива нотка. Грозно е. И неподходящо. Модерната архитектура става просто циганска, когато се избяга от унифицираната естетическа визия на архитекта, който я е създал. Тове е и огромният минус и провал на модернизма – красив е само, когато е стерилен и нов.

Кой ще е първият архитект отърсил се от оковите на ВИАС и четенето на западни архитектурни списания?

Е, питам се тогава, съвсем лаишки, защо някой буден архитект, който му е писнало да копира клиширани концепти от Запада, не прегърне либералното българско течение и не създаде първия концептуално-обоснован пример и крайъгълен камък на този стил.

Сигурно е трудно, но според мен не е невъзможно да се проектира и построи кооперация в България, която не би била загрозена от неминуемите преустройства и „подобрения“ на новите собственици на жилища в нея, а само осмислена и завъшена чрез тях. Сграда, на която няма да личи, кои собственици са си зазидали балконите и кои са ги остъклили. Логично – тя трябва да прилича на мравуняк още преди живеещите в нея да са я превърнали в такъв. Конформизмът и еднообразието в жилищата трябва да липсва, а ето и примерни конкретни стъпки, които могат да се предприемат на ниво проект:

  1. Максимална вариабилност на разпределението в жилищата
  2. Балкони, които могат да се зазиждат или остъкляват, някои могат да са остъклени и по проект, но пък тогава да могат да се „отстъкляват“ и пак зазиждат
  3. Кула, изглеждаща като по-късна надстройка, даваща тон за други надстройки
  4. Поне 3 вида различна дограма по фасадата
  5. Предвидена по проект възможност за интегриране на външни щори
  6. Весело ползване на цветове, мазилки и дебелина на външната изолация
  7. Предвидени места за външните тела на климатиците и сателитините чинии, примерно скоби за поставяне, които седят като декоративни елементи, ако не се ползват по предназначение
  8. Ако сградата има двор или градинка, апартаментите на първия етаж да са тип (селска) градска къща с излаз през терасата към оградено дворче

Можете да се сетите и за други. Лесно е, просто трябва да се анализират няколко панелки в днешния им вид, а и модерни кооперации на повече от 2-3 години, чиито собственици вече са изразили индивидуалността си.

Основната трудност и виртуозност, която се изисква от архитекта на тази хипотетична кооперация е да канализира естествения хаос в естетична рамка. Трудна задача, но ако се постигне, наистина ще имаме нещо оригинално, адекватно, весело и типично българско!

7 мнения за “Българска пост-преходна архитектура – време е!

  1. Това е интересна гледна точка. Мартин от провокад беше пуснал един пост преди време, където сравняваше Жаклин в София с панелките. http://provocad.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/
    А архитектите в България, които търсят предизвикателства и сега са много повлияни от стихийните събития и на практика всяко нещо, което правят е един вид реакция на хаоса.

  2. Да, помя го този пост, даже го търсих да го линкна в моя, но не можах да го намеря. Благодаря.

    Жаклин е без съмнение най-оригиналната и качествена нова жилищна сграда в България, но и тя не става за напасване и ииндивидуализиране и реално е също модернизъм от стария тип – „както е казал архитектът, така ще си стои“.

    Този пост на WhatA: http://whata.org/blog/klimatitsite-na-zhaklin го показва най-добре – няма място за климатиците и стриктно ги боядисват в цветовете на съответната фасада, което е супер, но не е концептуално решение на проблема, че всеки си лепи климатици, където му дойде.

    Даже някой в коментарите отдолу е писал „тъй като съм пряко свързан с тази сграда мога да ви уверя че една антена няма да се подаде от където и да е“, което е пряко доказателство за „тоталитарната“ идея зад строгия минимализъм/модернизъм.

    Идеята ми, която е закачка, разбира се, но не съвсем несериозна, е да се мисли извън тази ограничаваща рамка, особено в Българиям където никой не разрешава да бъде ограничен.

    Нещо като Hundertwasser среща Жаклин, но не самоцелно, а за да е удобно и на етажните собственици и лицеприятно за минувачите наоколо.

  3. Поздравления за идеята. Съсобствеността, като материалистичен фундамент на постмодернизма – първото му смислено оправдание, което срещам. 🙂

  4. Мн. хубав пост. Според мен по-добрата илюстрация, от Жаклин, на идята ти е блока на I/O в Люлин. Където е и естествената среда на тази „нова архитектура“.

    А иначе такива идеи има още от 60-те г…

  5. Няма да е зле първо да си изясниш понятието „модернизъм“… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.