Сграда на годината

Ако има нещо, което да онагледява перфектно мотивацията зад предложението ми за постмодерна българска архитектура, то това е тази къща в Чепеларе:

Има нещо средновековно, в добрия смисъл на думата, нещо много уютно в тази композиция. Може да се проследи развитието на вкусовете и стиловете чрез ползваните материали, мазилки, парапети и дограми. Има толкова много детайли, които радват.

    • Старата част в ляво с оригинална дървена дограма, жилищна част горе и промишлена – на първия етаж
    • Плавното преминаване от нея към стилния дървен сайвант с еркер върху реката
    • Красиво подредените цепеници вместо изолация на външна стена на бетонната стълба, която е прелюдия към
    • Ритмично редуващите се експресивни вертикали (любим на WhatA) видим бетон и неизмазана тухла, над които се разполага
    • Серия от тераси и балкони с различна дълбочина и парапети, съседстващи с
    • Елегантно акцентираните във фасадата клозети, пример за форма следваща функцията, всичко това осмислено от
    • Оазиса на благоденствие в средата, боядисан в ярко зелено с хромирани перила на терасата, стил хотел в Слънчев бряг.

    Мечта ми е да видя нещо толкова естествено и непринудено да бъде концептуализирано и проектирано от български архитект.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.