Ето затова ми липсват планините:

Това не е ефект от лещата на апарата, а пархелий или лъжливо слънце. На английски странно му викат sundog. Бях чел за феномена като научно обяснение за много от чудесата от преданията на древните.

Като наблюдавах това явление и погледнах точно нагоре видях и снимах втора странна дъга:

Това вече на знам как му викат и го обясняват научному, но аз го виждам като Усмивка от горе.

Няма по-вкусно нещо. Но разбира се, атмосферата наоколо играе роля.
Оранжерийни ягоди със сметана на Уимбълдън ли?! Айде няма нужда!

Бившите гранични райони в Берлин са типични с това, че макар и често в центъра, са представлявали големи празни полета, изравнени от руините след войната и неизползвани след това. Или пък използвани между двата вала на стената като бразда. Поради тази причина в Берлин има доста още незастроени апетитни места. Пример е бившия център Потсдамер плац, който също е бил граничен район и е построен наново едва в края на 90-те.

Берлинският квартал Кройцберг-Фридрихсхаин е уникален с това, че Кройцберг е бил в западен, а Фридрихсхайн в източен Берлин. Дели ги берлинската река Шпрее, която е била гранична по времето на стената. Поради тази причина бреговете от двете страни са все още в много диво състояние. От страната на Фридрихсхайн има доста дълъг участък от стената на 50 м. успоредно покрай реката. Между тях сега е или поле, или някои от плажните барове, които също са с доста битов, мърляв вид.

От западната страна не изглежда съвсем различно – има къщи, превзети от автономни леви, барове и заведения, някои доста известни, но също с нарочно семпъл мърляв вид. Общо взето място за събиране на алтернативната млада публика, която не харесва лъскавите неща. Но си е надвила на масрафа. И лепи такива лепенки по тоалетните в баровете:

Та точно от двете страни на реката е планирано огромно преустройство, включващо бъдещи небостъргачи и не чак толкова много зелени площи. Наричат го Медиашпрее. Факт е, че районът има нужда от облагородяване, но има риск да нахлуе големият капитал и да унищожи автентичната мърлява берлинска младежка култура. С лъскави огромни сгради и недостъпна река.

Поради тази причина, инициативен комитет от автономни и всякакви други фенове са се активизирали и организирали и са събрали достатъчно подписи в квартала, така че да предизвикат референдум относно решението. Наричат се „Да потопим Медиашпрее„. И изискват

1. да няма небостъргачи,
2. да има повече паркове и
3. да не се строи на по-малко от 50 м. от реката.

Което значи, че почти никъде не може да се строи. Успехът им е голям и сега на 13 юли ще има референдум в квартала.

От общината се оплакват, че ако мине предложението на гражданите, Кройцберг-Фридрихсхайн ще загуби или трябва да плати обезщетения на собствениците до 164,7 мил. евро. Противниците казват – това е страшно преувеличено. От общината са предложили за гласуване в референдума алтернативен смекчен проект с по-малко застрояване и така, че да няма обезщетения.

Какъвто и да е резултатът от референдума (а аз смятам, че гражданите ще спечелят) това е просто отличен пример за успешна гражданска инициатива и ангажираност. Поведението на общината също е културно.

Дали е възможно нещо такова да се случи в София примерно? Би било хубаво. А и има нужда.

Червен главопрашник! Не, не става въпрос за „дясна“ приятелска обида към човек с леви убеждения, а за красиво горско цвете.

Винаги са ме забавлявали и интригували имената на дивите цветя в България. Все още се смея на глас като се сетя за табелата на Бунарджика в Пловдив, която описва разнообразието на видове без запетайки:

„див рожков хинап хелдрайхиева ружа фривалдскиево плюскавиче румелийска жълтуга“

Ако нямаше Гугъл все още щях да имам съмнения, че табелата е дело на пловдивски зевзек. Как се е стигнало до името фривалдскиево плюскавиче? Плюскавиче стара българска дума ли е или всички тези са измислени от наши учени след Освобождението?

А червения главопрашник го намерих случайно в тази прекрасна страница като търсех на майтап фривалдскиевото плюскавиче.

Имате ли други примери за весело име на цвете? Какво ще кажете за подуточашково клинавче, а текирска мишорка?

Приятел ми прати връзка към скорошна статия на Ню Йорк Таймс за скитуризма в Банско. И нали съм старо скиорче се заинтригувах. Според мен е сравнително добронамерено написана, а това са нещата, които разбрах от нея:

1. В очите на чужденеца със ски опит, и най-вече американец, Пирин е много малка планинка. Съгласен съм, като скъпоценен камък е. И няма място за повече „развитие“.
2. Наляти са много пари, но хаосът и калта са налице и дразнят хора със съсвсем малко по-големи очаквания.
3. Банско е привлекателно за чужденците само заради евтинията.
4. Народът по лифтовете е голям и не знае как се чака на опашка. (Това им е религия на англосаксонците, така че е отделна тема).
5. На репортера все пак най му е харесало, като е успял да се излъзне от „развитата“ част и се е озовал във все още неунищожената природа встрани от пистите.

Отдавна следя такива статии, защото ми е интересен погледът отвън. И ми прави впечатление, че много журналисти (дори англичани!) хич не харесват храната, която се предлага по курортите. Така и не мога да преценя дали не се дава на туристите просто по-кофти храна, или пък храната ни като цяло не им понася и не знаят за какво става дума…

Хубавият фото-репортаж на Мишел относно последния екопротест за Рила и коментарите му към него ме накараха да се замисля над реалностите на нашето от отдавна зараждащо се „гражданско общество“.

Мишел се чуди може ли само чрез добре измислени и симпатични спонтанни протестни акции на младежи да се постигат целите на обикновения човек българин. Вероятно не, всяко чудо е за 3 дни и някой ден ще ни станат досадни и „флаш-мобовете“. И на участниците, и на съгласните безучастни, и на цялото общество. С други думи – супер е идеята, но само с това не става.

А с какво става? Е това е трудния въпрос. Но преди него идва още по важният: „Какво точно трябва да стане?“ Какво всъщност искаме ние по блоговете, по „барикадите“ от кашонени хотели, пред телевизорите настроени на „СКАТ“? Да, не ги изключвайте тези последните като лумпени. Първо, защото не са (има разлика между СКАТ и Планета). Второ, защото кои сме пък ние да ги гледаме отгоре?! И трето, защото ако се замислим май тяхните интереси не са чак толкова различни от „нашите“.

Какви са ни исканията, целите, какво искаме да се случи в нашата държава? Някой седнал ли е да ги формулира и да види къде са пресечните точки, къде гражданите мислят абсолютно еднакво и къде започват разминаванията?

Причината, младежи облечени шарено и с раста прически да пресичат дълго натоварени улици и телевизия „СКАТ“, където всякакви луди имат трибуна да назовават нещата много често с истниските им имена (защото понякога само лудите са способни да казват истината директно) да е толкова популярна, е една. Не е това, че няма да ни стигне въздух за дишане, ако и още една скала до Царево се застрои.

Причината е фундаментален конфликт на интереси. Между обикновените хора и управляващата икономическа върхушка.

За едните е добре Рила, Черно море да може да се застроява, защото и те могат да да заменят гарсониера за парцел, да си построят нещо и да се налапат. За другите остава смляната природа.

За едните е за предпочитане Максим Стависки да се измъкне някак и е ОК, че полицаите са го пуснали да кара пиян, защото и те си имат джипове и обичат да ги карат според конските сили, и на тах може да се случи. Другите си представят, че са били в Хондата Сивик и не искат да са мишена. Искат джип с пиян шофьор да се спре от пътя. За да не се качи да кара пиян и лудо следващия път.

За едните е добре да има беззаконие, хаос, връзки, корупция, защото ограниченията за правене на още пари по-бързо ги няма. Лостовете са у тях. Другите искат поне малко среда за нормален живот без нечестности и безобразия. Защото последните са винаги на техен гръб.

Това е. Няма комунисти, седесари, леви, десни, антиглобалисти, путинисти и пр. Поне засега. Като се нормализират нещата, ще е хубаво да ги има.

Засега има само граждани и „елит“. И на тази основа трябва да се организираме.