Графити-оцветяването на паметника на Съветската армия в София беше със сигурност свръх успешно улично изкуство. Поздравления за авторите. Статусът на акцията като арт-триумф беше валидирана от огромния медиен интерес, разнопосочните реакции и дискусии, фактът, че всеки си намираше своя интерпретация на замисъла и му се радваше/ядосваше.

А най-големият успех за артистите беше бързото му почистване. Хората с петициите за запазване на оцветяването, явно нищо не разбират от улично изкуство и не знаят, че целта не е да бъде увековечено, а да е субверсивно, да провокира и да е на границата на легалното и отвъд нея. Акцията покри всички тези изисквания. Браво!

Извън идеологическите интерпретации на мен две неща ми направиха впечатление.

1. Скулптурната композиция е изключително добра откъм създавенто на чувство за динамизъм, сила и движение. Далчев и другите автори явно не случайно са толкова уважавани.
2. Когато се оцвети, този динамизъм и красота станаха много по-очевидни и впечатляващи. Погледнете Супермен, погледнете Санта, Джокера или Робин. Устрем!

На хората им харесва явно повече, като е цветно и шарено. Това ми напомни, че всъщност до модерната епоха и особено в античността всички статуи са били оцветени в ярки тонове. Това, че като чуем за римски статуи виниаги ги свързваме с бял мрамор, се дължи на простия факт, че боите са били отмити от времето.

Ето как всъщност са изглеждали:

Можете да прочетете повече за този проект тук.

В този ред на мисли, същите автори биха могли да направят още по-мета акция: някоя нощ да оцветят композицията в оригиналните цветове на Червената армия, така че статуите да светнат пак, но по един съвсем различен начин.

(Разликите в) реакциите на обществото, властите и чужбина (Русия) биха били много интересни за наблюдение и анализиране.