(Ама, заглавие, а?! Личи ли ми, че съм си смукал из пръстите научни публикации?)

Не слушам много рап, но някои неща ми харесват.

От голямото количество немски рапъри ми харесва само един: Sido. Интелигентно момче с прекалено културна физиономия, поради което в началото на кариерата си хитро носеше маска – лъскав череп, за да изглежда по-заплашителен. Големият му хит от 2004 беше „Моят блок“:

Това е ода за панелния блок (в западен Берлин), в който е израсъл. В рефрена лирическият герой с гордост реди: „Моят град, моят квартал, моята махала, моята улица, моят дом, моят блок: моите мисли, моят живот, моето сърце, моят свят се простират от първия до 16-тия етаж…“ Римите разказват какво се случва на различните етажи: наркотици, проституция, бедност, престъпност.
Описанието на социалния разпад стига своя връх в следните рими: „на площадката на 16-тия вони ужасно, от жилище, в което някой виси на въжето вече от 2 седмици“. И после продължава със супер метафората: „а аз вися на 6-тия, на моя етаж, със супер яките си съседи, във моя блок!“ Почти нищо от това не е преувеличение, случва се наистина много често отчуждени хора да умират сами в жилищата си и да бъдат намирани след седмици, та дори и месеци и години. Sido е поет. Някой ден ще пиша и за неговата балада за Берлин, една от наистина любимите ми песни.

Но темата е друга. Става въпрос за тематизирането на социалните блокове и в рап музиката. След Sido, чуйте това парче, издадено в Балтимор 2 години след „Mein Block“, от Tyree Colion, истински генгста-рапър, прекарал половината си живот в затвора, включително и за убийство:

Качва се етаж по етаж в своя блок (social projects) и рaзказва за проституцията, наркотиците, миризмата, престъпността, която вижда навсякъде.

Този тип със сигурност не е чувал нито за Sido, нито за неговия блок, но темите са идентични.

Това не е съвпадение, а диагноза за високото социално жилищно строителство.